СЛЪНЧЕВО НАСТРОЕНИЕ - ВЪРНИ СЕ!
Изчезна пак, във някакво безвремие!
Очите ми те търсят, но невиждащи остават.
Душата ми те вика - от болка недочута!
Сърцето ми зове – другар изчезнал в мрака,
следата не открива – остава да си чака.
Изгубени надежди, сълзи пролени –
по изречени някога, думи лъжовни!
Изчезна в мрака мое слънчево настроение,
заедно с любовта – потънала в забвение!
Отронени листа – покриха следата,
оставена от моята зовяща те душа.
≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈
Обичта си ти дадох, но ти я отхвърли,
подигра се, дори не помисли,
че те обичам и това ме натъжи!
Отначало ти казах – „Не ме лъжи!”
Но ти лъжите си редеше – безброй,
сърцето ми не намери от тях покой!
Вечно в душата си компромиси правех,
измамите твои прощавах и се надявах –
да се обърнеш, да прогледнеш –
в очите ми любовта да зърнеш!
От очакването, как боли –
по телефона гласа ти да чуя, но…дали!
Скрит си ти и потаен –
с някоя друга зает си, омаян!
Вече аз не мога – сърцето страда!
Дойде и края – за страданието ми, като награда!
Вече няма да чакам, съжалявам, но си тръгвам.
За приятел, дори не зная дали те искам...!
Но да те мразя, не мога…все пак те обичам!
„Сбогом” не казвам,
а само „Довиждане” – някъде, някога!
На друго място и в друго време,
а дотогава…помни ме
и никога не забравяй, как нарани ме –
слънчевото настроение – върни ми!
02.06.2008г.
гр.Варна
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мара Савова Всички права запазени
