Къде си ти, мое слънчево настроение?
Изчезна пак, във някакво безвремие!
Очите ми те търсят, но невиждащи остават.
Душата ми те вика - от болка недочута!
Сърцето ми зове – другар изчезнал в мрака,
следата не открива – остава да си чака.
Изгубени надежди, сълзи пролени –
по изречени някога, думи лъжовни!
Изчезна в мрака мое слънчево настроение,
заедно с любовта – потънала в забвение!
Отронени листа – покриха следата,
оставена от моята зовяща те душа. ...