Слънчогледова жрица
Откъснах си забравен слънчоглед.
Единствен сред морето окосено.
Самотен ме приканваше отпред
(така навярно беше му студено).
Запазил беше в жълтата си пита
оттенъци от слънчева жарава.
Разливаше се... Амбра недопита...
И амулети от слънца раздава.
Със поглед ме пронизваше дълбоко,
изкъпа ме със сълзи на девица.
Понесла в шепи слънце еднооко
съм нова. Слънчогледовата жрица!
30.07.2007 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
