Пресякоха се грапавите линии
на младите ни длани.
Смехът ми отлежава в синьото
на погледа ти бавен.
Раздадохме си светли думи
под сведени клепачи
и цопнахме в едно безумие,
което всичко значи.
Отглеждаме една надежда
в гъмжило от полемики -
че ще избегнем неизбежното -
войната на големите.
Очите ми рисуват сламки
в несигурната вечност.
Смехът ми се държи за рамката
на твоята човечност.
© Елена Биларева Всички права запазени