2.01.2019 г., 10:18

Смесени чувства

503 1 1

Не те открих сред хилядите други.

То след мой заметали вьюги.

 

Не те намерих в знойната пустиня.

То кровь моя тихонько стынет.

 

Брегът ли името ти пак отрони?

То ветер с моря волны гонит.

 

Защо навсякъде все тебе виждам?

То призрак твой алкает жизни.

 

Пред мен е тъмна бездна.

Люблю тебя. Исчèзни.  

 

30.12.2018

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Руският текст:

 

1. Следата ми заметоха виелици.

2. Кръвта ми бавничко изстива.

3. Вятърът гони вълни от морето.

4. Призракът ти жадува за живот.

5. Обичам те. Изчезни.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...