2 янв. 2019 г., 10:18

Смесени чувства

508 1 1

Не те открих сред хилядите други.

То след мой заметали вьюги.

 

Не те намерих в знойната пустиня.

То кровь моя тихонько стынет.

 

Брегът ли името ти пак отрони?

То ветер с моря волны гонит.

 

Защо навсякъде все тебе виждам?

То призрак твой алкает жизни.

 

Пред мен е тъмна бездна.

Люблю тебя. Исчèзни.  

 

30.12.2018

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Руският текст:

 

1. Следата ми заметоха виелици.

2. Кръвта ми бавничко изстива.

3. Вятърът гони вълни от морето.

4. Призракът ти жадува за живот.

5. Обичам те. Изчезни.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...