24.07.2023 г., 9:49  

Смирение – V. Духовната обич

811 8 17

            V. Духовната обич                 

 

Духовната обич е спойка при брака,

дарена от Бога на мъж и жена,

дори и при буря, разпръсква се мрака...

от нея се раждат добри семена.

 

Щастливи са тези с любов озарени,

предават щафета – човешкият род...

Духът и душата при тях са смирени...

Животът игра е – поле на възход.

 

Животът игра е за мъдри и смели,

каквото захванат – довеждат до край...

съдбата си здраво в ръцете поели...

Безводна пустиня – превърната в рай.

 

В безгрешното слово доброто е семе,

посятото с обич ще жънеш след време!

12 юни 2023,

16:10 часът

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Пепи, за подкрепата и добавка в "любими" Хубава и спокойна вечер ти желая!
  • Добре дошъл на моята страница, Ангеле! Благодаря за прочувствения коментар и подкрепата, за в "любими" и за звездичката! Бог да те благослови и дари със здраве и творчески сили!
    Благодаря за посещението и на Наташа и Младен – за сърчицата и звездичките! Хубава вечер и на двамата!
  • "Любовта е спойка"
    Поздравления!
  • Благодаря, Красимира, за посещението и за цялостната подкрепа на петата част на "Смирение"! Благодаря за прекрасния коментар и за добавката в "любими"! Всичко най-добро ти желая! Успешен ден!
  • Хубав,истински стих за любовта,истинската любов!Красиво поднесен!!!Поздравления!!!

Смирение - III. Самотните нощи

III. Самотните нощи
Самотните нощи ме връщам към брака,
простих им, простих си, че съм ги привлякъл,
сърдечни тревоги развяват байрака,
в тревожен среднощен печален спектакъл. ...
951 11 17

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...