19.01.2010 г., 11:44

Смутено

1.2K 0 0

По стъпките ти отдалеко

разбирам, че се връщаш,

като аромат на пролетни цветя –

сетивата ми поглъщаш.

Вятър приглушено

завиря се в косите ми -

идва с теб, сякаш мъничко смутено

да стопли сърцето ми, останало сломено.

Стъпките ти приближават

...

и аз надзъртам просълзена в очите ти.

 

Добре дошъл, живот,

аз те чаках пак да ме прегърнеш.

Добре дошъл, любов,

вярна, аз те чаках да се върнеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нати Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...