Jan 19, 2010, 11:44 AM

Смутено

  Poetry » Love
1.2K 0 0

По стъпките ти отдалеко

разбирам, че се връщаш,

като аромат на пролетни цветя –

сетивата ми поглъщаш.

Вятър приглушено

завиря се в косите ми -

идва с теб, сякаш мъничко смутено

да стопли сърцето ми, останало сломено.

Стъпките ти приближават

...

и аз надзъртам просълзена в очите ти.

 

Добре дошъл, живот,

аз те чаках пак да ме прегърнеш.

Добре дошъл, любов,

вярна, аз те чаках да се върнеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нати All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....