21.01.2012 г., 15:42

Смядовска асма

1.2K 0 15
 -----

  Асма съм, поена с бездънни ритони на жрици.
  В мен срочно напъпиха сочни, узрели зърна   и с танцови стъпки бедрата на млади девици   от мен ще размачкат във каците гъста шира!

 

  И в моята сладост, до дъно все още нетопнати,   ще пукат стъкла спиртомери до Бога - със вик!   Ще пият с очи дегустатори с нерви изопнати,   ще пеят за обич под нощния звезден светлик.

 

  Реси ще разливам - до кърваво, звучно по чашите,   и с дъх ще омайвам сумрака - до първи петли,   да могат семената ми с песенен глас да опрашат,   пияният вятър на воля асми да сади!

 

  Мъжете ще вдигат със мене шумни наздравици,   без сън ще мечтаят над женската шеметна гръд!   На глътки страст ще им носят неземни красавици,   керван от суджуци ще прави до Смядово път...

 

  ... за още, за още винó и жени, винó и жени,   и спомени, дремещи в устни на стари винари,   които със тежки мезета ще правят за мене стени -   да пазят асмата от сняг, от бури и старост...

 

  Асма съм! Ще раждам за вас еликсири,   ще се лея в ръце на лозар, обичащ богиня!   Остава винóто по устните кървава диря -   от мен само капка е сякаш от Бог милостиня!


---

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аплодисменти!
  • Няма селска работа, която да не съм работил. Но най обичам да кося и да режа(някъде му викат: да кроя))) лозе.
    Много е образно, Стенли)))
  • Поздрави! Отдавна не бях чел толкова хармоничен стих.
  • ! наздраве, отпих от виното, пренесе ме под асмата на дедите ми
  • Благодаря ви,и по-специално на Краси Тенев за редакторската помощ!
    Майсторе,в стиховете си по-добър,но на табла резултатът ще е в моя полза.....

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...