-----
Асма съм, поена с бездънни ритони на жрици.
В мен срочно напъпиха сочни, узрели зърна
и с танцови стъпки бедрата на млади девици
от мен ще размачкат във каците гъста шира!
И в моята сладост, до дъно все още нетопнати,
ще пукат стъкла спиртомери до Бога - със вик!
Ще пият с очи дегустатори с нерви изопнати,
ще пеят за обич под нощния звезден светлик.
Реси ще разливам - до кърваво, звучно по чашите,
и с дъх ще омайвам сумрака - до първи петли,
да могат семената ми с песенен глас да опрашат,
пияният вятър на воля асми да сади!
Мъжете ще вдигат със мене шумни наздравици,
без сън ще мечтаят над женската шеметна гръд!
На глътки страст ще им носят неземни красавици,
керван от суджуци ще прави до Смядово път...
... за още, за още винó и жени, винó и жени,
и спомени, дремещи в устни на стари винари,
които със тежки мезета ще правят за мене стени -
да пазят асмата от сняг, от бури и старост...
Асма съм! Ще раждам за вас еликсири,
ще се лея в ръце на лозар, обичащ богиня!
Остава винóто по устните кървава диря -
от мен само капка е сякаш от Бог милостиня!
---