Jan 21, 2012, 3:42 PM

Смядовска асма

  Poetry » Love
1.2K 0 15
 -----

  Асма съм, поена с бездънни ритони на жрици.
  В мен срочно напъпиха сочни, узрели зърна   и с танцови стъпки бедрата на млади девици   от мен ще размачкат във каците гъста шира!

 

  И в моята сладост, до дъно все още нетопнати,   ще пукат стъкла спиртомери до Бога - със вик!   Ще пият с очи дегустатори с нерви изопнати,   ще пеят за обич под нощния звезден светлик.

 

  Реси ще разливам - до кърваво, звучно по чашите,   и с дъх ще омайвам сумрака - до първи петли,   да могат семената ми с песенен глас да опрашат,   пияният вятър на воля асми да сади!

 

  Мъжете ще вдигат със мене шумни наздравици,   без сън ще мечтаят над женската шеметна гръд!   На глътки страст ще им носят неземни красавици,   керван от суджуци ще прави до Смядово път...

 

  ... за още, за още винó и жени, винó и жени,   и спомени, дремещи в устни на стари винари,   които със тежки мезета ще правят за мене стени -   да пазят асмата от сняг, от бури и старост...

 

  Асма съм! Ще раждам за вас еликсири,   ще се лея в ръце на лозар, обичащ богиня!   Остава винóто по устните кървава диря -   от мен само капка е сякаш от Бог милостиня!


---

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аплодисменти!
  • Няма селска работа, която да не съм работил. Но най обичам да кося и да режа(някъде му викат: да кроя))) лозе.
    Много е образно, Стенли)))
  • Поздрави! Отдавна не бях чел толкова хармоничен стих.
  • ! наздраве, отпих от виното, пренесе ме под асмата на дедите ми
  • Благодаря ви,и по-специално на Краси Тенев за редакторската помощ!
    Майсторе,в стиховете си по-добър,но на табла резултатът ще е в моя полза.....

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...