Смях се довчера
Смях се довчера на ваще обети -
тези от някоя Библия взети,
тези за обич в богатство и бедност,
тези за светла искра в непрогледност.
Смях се довчера на тези поети
с техните блянове брачни проклети -
тези с мечтите облечени в бяло,
тез, за които е времето спряло.
Смях се довчера на тез ритуали
стари, трогателни, прах насъбрали -
вричане в обич и вярност докрая,
було, букети и сладка омая.
Смях се и плюх върху тая полуда,
вярвах - това си е чиста заблуда.
Колко ли струва едно "обещавам",
даже пред Бога - развод предвещавам.
Смях се довчера от липса на вяра.
Смях се, но днес аз стоя пред олтара.
Смях се довчера, но днес ти се вричам
чак до финала си теб да обичам.
(февруари, 2017г.)
***
Утре настъпи. Сама съм във храма.
В обетите всъщност поезия няма.
(юни, 2018г.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаела Всички права запазени
