vega666 (Младен Мисана)
1582 14433
1.04.2014 г., 16:40 ч.

Смълчана пролет 

  Поезия » Философска
1056 2 25
Една смълчана пролет те докосва -
с остатъци от есенни листа.
Върти ги вятърът на март - като въпроси.
А старецът на пейка е смъртта.

Вървиш безцелно. Сам по белите алеи -
със мисли на врата си. Като шал.
Дървета преминават. Онемели.
Случайни скитници - след нощен карнавал.

Ръждяса котвата ти в този свят-разпятие.
Отмина времето ти на герой.
Жените - отзвучаващо проклятие,
го връщат. За да бъдеш само свой.

Небето е притихнало и призрачно -
ненужна риза над прокълнат град.
Очите са застинала безизразност,
обърната завинаги назад.

Долавяш, че това е неизбежност.
И неизбежно идва пролетта.
Сезоните редуват своя вечност,
но тя разлиства само суета.

Сега е важното да спреш да мислиш.
Да стиснеш сънните артерии встрани.
Задръж дъха си. Спри докрай да дишаш.
В отвъдното с усмивка премини.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много красиво казано.Стил и език стойностни.Просто си различен и богат на думи и сравнения . Поздрав Младен.
  • Толкова въздействащо пишеш, Мисана...
  • Мерси, Сеси! Права си за болката. Защото е реална и непреодолима.

    С най-топло чувство към теб: Мисана
  • Много хубав стих, но излъчва толкова болка!
  • Благодаря ти за тези хубави думи, Алина! Радвам се и съм трогнат, че стихотворението ми те е докоснало.

    Приеми най-сърдечен поздрав от мен!: Мисана
  • Пролет... А колко узряла, натежала от прозрения и тъга е тя в твоя стих... Въздействаща творба!
    Поздравления!
  • Благодаря ти, Дочка! Трогнат съм от хубавите ти думи. Пролетта е винаги начало на нещо ново. А краят сам по себе си е начало за следващото превъплъщение на земната ни форма, т.е. също е начало на нещо ново.

    Най-сърдечен поздрав от мен: Мисана
  • "Небето е притихнало и призрачно -
    ненужна риза над прокълнат град."

    "със мисли на врата си. Като шал."

    Интересни образи.Меланхолични картини. Допадна ми пролетта като знакът на края. Поздравления!
  • Благодаря ти, Рада! Трогна ме с тези хубави думи.

    Честитя ти празника на приказката и ти пожелавам нови силни стихотворения, с които да радваш своите почитатели, в кръга на които съм и аз!
  • Благодаря ти, Ивон! Трогнат съм, че ми оказа тази чест да прочетеш и харесаш текста ми.

    Честит празник на поезията от мен!
  • И суета, и самота разлиства! Харесах твоята мъдра пролет!
  • 1. Мерси Лиляна! Не знаех за твоето стихотворение и безкрайно съжалявам, че има такова сходство в изказа - като преминаване в отвъдното. Слава богу, че не съм написал и "с въздишка", че тогава /по всяка вероятност/ трябваше да си повторя сценария от "Смълчана пролет".

    Честит празник на приказката от мен!


    2. Благодаря ти, Радост! Трогнат съм, че хареса стихотворението ми.

    Честит празник на приказката от мен!


    3. Благодаря ти, Райна! Хубавите и мили думи, които каза, наистина ме усмихнаха.

    Честит ден на приказката от мен!
  • въпреки, че не съм съгласна с поантата, понеже искрено вярвам в Dum spiro - spero, те поздравявам за чудесния класически стих и оригиналните образи в него!
  • 1. Мерси Септември! И ти ме трогваш с доброто си отношение към написаното от мен. Моите неща са преобладаващо мрачни, като израз на вечното търсене на Несрещаното Светло в своя идеален - ейдосен вид.
    Затова въздействам единствено с естетика, когато съм я постигнал.

    Честит празник на приказката от мен!


    2.Благодаря ти, Миночка! В този ред на мисли, мнението ми е, че Неизвестността е най-доброто, което ни очаква. Това е нашият подарък от Небитието. Защото, казва мъдрецът: "Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо". Самият живот и бъдещето в частност, са проявление на загадъчна и тайнствена Неизвестност, за която трябва да благодарим на Създателя си.

    Честит празник на приказката от мен!


    3. Благодаря за коментара ти, Анна!
    Всъщност ще се избавиш лесно от атавистичния си страх, ако разшириш границите на понятието Отвъдно и не го редуцираш единствено до смъртта. Мисли си, че Отвъдно е Различното. Така мисля е най-правилно да се подходи.

    Честит празник на приказката от мен!


    4. Мерси Йълдъз за хубавите думи! Всъщност, какво хубаво име. Не зная какво означава в превод, но получавам усещане за светлина.

    Честит празник на приказката. Пожелавам ти животът ти да е хубав като в приказките и като името ти.


    5. Мерси Санвали! Ти с твоята продаоска ориентация, в синкретика с християнската етика, си загадка за мен. Млада жена с мъдростта на Лао Дзъ и Хуанди. Не е ли прекалено рано за този монашески кръст? Но се надявам да е за добро. "Пътят сам пази себе си"!

    Честит празник на приказката от мен!


    6. Благодаря ти, Любомира!
    Ти единствена, от всички коментирали, съзря оптимизъм в текста ми.
    Изглежда парадоксално, но само на пръв поглед. Всъщност налице е оптимистичен финален акорд. Всяко Избавление е оптимистично по своя характер.

    Честит празник на приказката от мен!


    7. Благодаря ти, Никола, за хубавите думи! Напомняш ми, че наистина не е много етично от моя страна да тъка паралелно на два стана /имам предвид двата сайта/, но стихотворението излиза от зоната на март, където всъщност е актуално. Това наложи да избързам с повторното му пускане. Иначе спазвам принцип на "разделянето", ръководен от елементарната етика.

    Честит празник на поезията от мен!


    8. Благодаря ти, Биляна! Трогнат съм, че прочете и хареса това мое стихотворение. Не коментарите са важни, а съпричастността. Тя е истинската морална подкрепа за един автор и за текста му. Останалото е просто споделяне на мисли.

    Честит празник на приказката от мен!
  • Трудно ми е да пиша коментари под стихове, просто чета, преживявам и се оставям на емоцията!
    Поздрави!
  • Това вече го четох в Хулите, но пак ще кажа- трепач!Силно, изразително,впчетляващо!!Поздрави, Мисана! Хубав ден!
  • Зад привидно суицидното се крие дълбок оптимизъм. Така се преминава в "отвъдното".
  • Много хубава образност и метафори. Браво!

    Въпреки мрачната картина, която си обрисувал, накрая ме усмихна.

    Осъзнаването за живота и смъртта и тяхната единност ни освобождава от страха, но е много трудно за постигане...

    Хареса ми стиха, замислил си се върху доста неща.

    Поздрав, Младен!
  • Наистина е много трогателно и пълно с чувство за самота и меланхолия. Браво , много ми хареса !
  • Е,в отвъдното ще идем всички,дали ще бъде през китната пролет или студената зима,няма значение за душата, когато излезе от тялото ни и литне свободна оттатък...но днес е пролет и е прекрасно.Не спирай да дишаш,поемай струйките живителни на живота,макар и да се чувстваш самотен,някъде дълбоко скътана струна, издава звук и ти напомня,че само сега си ти,в този миг...а другото е неизвестност,която неможем да предвидим!Прекрасно стихотворение,което ме задържа много време на твоята страничка!
  • Мерси Светла! И за оценката и за този затрогващ коментар.

    Топъл поздрав от мен!: Мисана
  • ...Още един самотник...
    Оригинален красив стил! Поздравления!
  • 1. Благодаря ти, Елица, за оценката, която даде и за коментара ти! Ако трябва да бъда честен, ме трогна силно и ме накара да се изчервя от притеснение след хубавите ти думи. Дано поне 10 процента да оправдавам казаното от теб.

    Сърдечен поздрав от мен!: Мисана


    2. Благодаря ти, Ивелина, за оценката и за коментара ти! Трогнат съм.

    Желая ти много вдъхновение и здраве!: Мисана
  • Тази творба демонстрира всички характерни черти на стила ти, Мисана: философска вглъбеност на мисълта, силни емоции, метафорична образност, особено звучене на изказа...
    Финалът е неочакван и многозначителен.
    Прочетох с удоволствие.

    Поздрави!
  • Точно този тип философска поезия обожавам. Докосна ме. Благодаря!
Предложения
: ??:??