"Смърт"
"Смърт"
Камбаните пеят своята последна песен,
усещам как в душата ми спуска се черната есен...
Наоколо няма нищо - само плач и тъга,
една черна птица опитва да стигне на клона върха.
Вятърът свири на своето виолончело,
просяче малко пред магазина главичка гладно е свело.
Мъглата рисува своя пейзаж с черна четка в ръка,
стара жена къса от себе си два - три стръка тъга.
Небето стои мрачно, беззвездно и пита:
Къде е луната?...
Где се е скрила, где скита?
Млада девойка пред морето е спряла,
гледа вълните и стои онемяла.
Брои мълчаливо снежинките,
падащи от небето...
Две едри сълзи от душата
ú мокрят лицето.
Очите ú са тук, но ги няма,
сякаш попаднали са във бездънна яма.
Косата ú се спуска на къдри прекрасни,
но душата ú пее песни за чувства ужасни.
Мигом протяга ръце към небето,
за да подаде
на любимия си сърцето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
