"Смърт"
"Смърт"
Камбаните пеят своята последна песен,
усещам как в душата ми спуска се черната есен...
Наоколо няма нищо - само плач и тъга,
една черна птица опитва да стигне на клона върха.
Вятърът свири на своето виолончело,
просяче малко пред магазина главичка гладно е свело.
Мъглата рисува своя пейзаж с черна четка в ръка,
стара жена къса от себе си два - три стръка тъга.
Небето стои мрачно, беззвездно и пита:
Къде е луната?...
Где се е скрила, где скита?
Млада девойка пред морето е спряла,
гледа вълните и стои онемяла.
Брои мълчаливо снежинките,
падащи от небето...
Две едри сълзи от душата
ú мокрят лицето.
Очите ú са тук, но ги няма,
сякаш попаднали са във бездънна яма.
Косата ú се спуска на къдри прекрасни,
но душата ú пее песни за чувства ужасни.
Мигом протяга ръце към небето,
за да подаде
на любимия си сърцето!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
