25.03.2008 г., 17:11

Смъртна сватба

1.4K 0 29

Приличаше ти призрачният тен
(чемширената сянка във очите),
парчетата от Рая забранен,
тъгата на пауновия писък.

Приличаха ти лунните крила
и танцът върху новата ми дреха.
Приличаше ти черната коса,
целувките по смъртните доспехи.

Приличаше ти мъртвата вода
(последните следи от мъжка сила).
Но сребърната обич на нощта
след тази сватба най ще ти отива.


25.03.2008 г.
Дарина Дечева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обожавам да те чета!Всеки път!!
  • Поклон пред перото ти!
    Всяка дума " хапе ", но и това е слабо казано...
  • И на теб ти прилича... таланта!
  • Ох... какво да кажа... останаха ли ми думи?...
    Поредното доказателство, че си една от най-най-най ГОЛЕМИТЕ!
    П.П. И не се опитвай да ме опровергаваш - написаното от теб говори!
  • Прекрасен...!
    За кой ли път!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....