Mar 25, 2008, 5:11 PM

Смъртна сватба

  Poetry
1.4K 0 29

Приличаше ти призрачният тен
(чемширената сянка във очите),
парчетата от Рая забранен,
тъгата на пауновия писък.

Приличаха ти лунните крила
и танцът върху новата ми дреха.
Приличаше ти черната коса,
целувките по смъртните доспехи.

Приличаше ти мъртвата вода
(последните следи от мъжка сила).
Но сребърната обич на нощта
след тази сватба най ще ти отива.


25.03.2008 г.
Дарина Дечева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Обожавам да те чета!Всеки път!!
  • Поклон пред перото ти!
    Всяка дума " хапе ", но и това е слабо казано...
  • И на теб ти прилича... таланта!
  • Ох... какво да кажа... останаха ли ми думи?...
    Поредното доказателство, че си една от най-най-най ГОЛЕМИТЕ!
    П.П. И не се опитвай да ме опровергаваш - написаното от теб говори!
  • Прекрасен...!
    За кой ли път!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...