Приличаше ти призрачният тен
(чемширената сянка във очите),
парчетата от Рая забранен,
тъгата на пауновия писък.
Приличаха ти лунните крила
и танцът върху новата ми дреха.
Приличаше ти черната коса,
целувките по смъртните доспехи.
Приличаше ти мъртвата вода
(последните следи от мъжка сила).
Но сребърната обич на нощта
след тази сватба най ще ти отива.
25.03.2008 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
