11.02.2008 г., 21:33

Смъртна сянка

898 0 1

Смъртна сянка

 

Купчина ледени късове сковават студената сянка...

Сянката на момичето, което живееше в розовите мечти,

и събуждайки се, обляна в сутрешните лъчи,

поглеждаше към красивите стрехи...

Момичето, което можеше да дава,

да дава, без да иска, да обича, без да получава любов...

Сърце, което никога не плаче,

сърце, което винаги се смее...

Очи, които винаги се взират,

очи, които търсят любовта...

Коси, които никога не падат,

коси, които никога не скриват красивите черти...

Устни, които никога не молят,

устни, които тихичко прошепват: „С мене остани...”

Давайки своята любов,

тъй безрезервно спасявайки всяка самотна душа,

остана тя съвсем сама...

Сърцето започна да плаче,

очите не виждаха вече,

косите скриха лицето,

устните вече крещяха,

за малко любов отчаяно тъжаха...

В смъртната сянка остана душата

на момичето от мечтата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Буба Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав за искреността!Развълнува ме,макар да не съм почитател на този стил поезия.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...