СМЪРТТА Е ПОВОД УТРЕ ДА СЪМ ЖИВ

… не зная как успях да оцелея, живях два века в страсти и Любов,
и докторите нямаха идея! – три пъти се съвземах в „Пирогов“! –
преливаха ми с разни абокати Надежди, Радост, Обич и Мечти,
и спря под мен Земята да се клати, със други думи – спря да се върти,
сестричките ми – бързи, смели, ловки, цял ден ме инжектираха със кеф! –
за техните спасителни спринцовки не заплатих дори и пукнат лев,
изписаха ме, Господи, накрая! – с доброто: – По вода да ти върви!

И смисъла успях да разгадая на страшното и славно „С 'еst la Vie!“
Сега съм вече старче побеляло, цял цен си чорля гъстата брада –
чист на душа, на мисъл, дух и тяло! – направо съм жребче подир езда,
и знам, че ме очакват километри, в които ще летя в раван и тръс! –
и римичките мои ще са светли – написах си ги под Светия Кръст.
Не знам какво остава след Човека? – невям е стих, написан с тих курсив.
След моя мил Живот през двата века Смъртта е повод утре да съм жив.