Смъртта им го отнела...
903
0
0
Боли ги явно, сами са на света,
двечките тела, докосвали се досега.
Сплитали пръстите си, ставали едно.
И после отиват си. Забравят се. Защо?
Обичали се вечно, явно времето е спряло.
Двамата завинаги, едното сърце - умряло.
Изгарящата мъка, така омайна.
Смъртта разделя ги, но обичат се безкрайно.
Така това "завинаги" лесно го разбила.
И сърцето още биещо... дори него тя убила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Попова Всички права запазени
