17 мая 2014 г., 22:06  

Смъртта им го отнела... 

  Поэзия » Белые стихи
703 0 0

 

 

 

Боли ги явно, сами са на света,
двечките тела, докосвали се досега.
Сплитали пръстите си, ставали едно.
И после отиват си. Забравят се. Защо?
Обичали се вечно, явно времето е спряло.
Двамата завинаги, едното сърце - умряло.
Изгарящата мъка, така омайна.
Смъртта разделя ги, но обичат се безкрайно.
Така това "завинаги" лесно го разбила.
И сърцето още биещо... дори него тя убила.

© Александра Попова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??