Увяхва,
като цвете без вода,
умира и изсъхва в ужас.
Черните облаци са покрили небето,
а изгарящите пламъци на слънцето поддържат живота.
Пронизват сърцето, процъфтяват в сивота.
Смъртта на любовта е като неизпята песен.
Хубаво е да я чуеш, но е жестоко, когато не засвири.
Думите остават неизказани, а раздялата се повтаря в рефрен.
Ти и аз, това, което оставихме, защото не знаехме, че искрите запалват огъня,
но самотната искрица избледнява в злия вой на вятъра.
Суетата е да обичаш себе си или да мислиш, че почиваш близо до свиреща арфа. ...