СМЪРТТА НА ИЗГНАНИКА
958
0
0
СМЪРТТА НА ИЗГНАНИКА
Тъй сякаш беше вчера, допреди
угасваха и пламваха надежди.
Сред унес и пожари ще вали,
ще гали снежните ми вежди.
Ще викам глухо, сякаш в утринта
ще ставам вяло, вече ще ме няма.
А фотограф с усмивка и вина
ще очертае гордото ми рамо.
Ще се стопя преди да се родя.
От нежна злоба сярата ще вадя.
И с колене подвеждащи деня
ще пръсвам стара, сочна рана.
Ще ме боли, но както и преди
ще се сниша наравно с планините.
А любовта и сянката на син
ще се сношат мъгливо в долините.
©Марин Лазаров
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Лазаров Всички права запазени
