СМЪРТТА НА ИЗГНАНИКА
Тъй сякаш беше вчера, допреди
угасваха и пламваха надежди.
Сред унес и пожари ще вали,
ще гали снежните ми вежди.
Ще викам глухо, сякаш в утринта
ще ставам вяло, вече ще ме няма.
А фотограф с усмивка и вина
ще очертае гордото ми рамо.
Ще се стопя преди да се родя.
От нежна злоба сярата ще вадя.
И с колене подвеждащи деня ...