Смъртта на поета
Смъртта на поета
Когато тръгнем си оттука
без сили вече за борба,
ще търсим новата сполука
във нови, бели небеса.
И ако там полето гасне
във пламнала и дива сеч,
отново клечката ще драснем,
ще търсим новия си меч.
И ако суетата сляпа
и там е взела черен връх,
ще водим нови битки в мрака,
бленувайки за сладък дъх.
Със тази участ поверена ни
от белия, суров Баща,
ще бродим в мрака на студената,
но жива още пещера.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
