Когато тръгнем си оттука
без сили вече за борба,
ще търсим новата сполука
във нови, бели небеса.
И ако там полето гасне
във пламнала и дива сеч,
отново клечката ще драснем,
ще търсим новия си меч.
И ако суетата сляпа
и там е взела черен връх,
ще водим нови битки в мрака,
бленувайки за сладък дъх.
Със тази участ поверена ни
от белия, суров Баща,
ще бродим в мрака на студената,
но жива още пещера.
© Нико Ников All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
