tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
11.06.2011 г., 0:02 ч.

Смъртта на розата 

  Поезия » Философска
783 0 13

Откъсвам роза, кървавочервена,
със кадифено плюшени листа.
В лъчите на луната посребрена
проблясват  ситни капчици роса.

Разпръсква аромат опиянена,
навява спомен - миг от  любовта.
Нашепва думи - огнени вселени,
кодирани сигнали на страстта.

Омаяна,  магийно възхитена,
поставям я във вазата с цветя.
А розата  ми кима натъжена:
"Защо погуби мойта красота?

Защо бодличките със яд премахна?
Та те са част от мен и същността.
Каква царица ще съм, щом увяхна
във стаята със другите цветя?"

Прошепна тези думи и... оклюма.
Листенцата безжизнено присви.
Последен вопъл и въздишка глуха.
Угасна розата ми... през сълзи. 
  



© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??