biser (Бисер Бойчев)
97 0
14.12.2009 г., 15:08 ч.

Снегът... 

  Поезия
745 0 10

Снегът се изпреспи. Заспалият град
протегна ръце за прозявка.
 И слънцето, вече усетило хлад,
се включи на бавна предавка.

Уж ден като ден. Но защо точно днес
 и как, откъде се изтърси?
Отвори душата ми, влезе във мен
и ключа дори не потърси.

А бях го захвърлил през три планини,
през четири бурни морета,
а ти как отвори тез тежки врати,
как мина през тези резета?

Мечтаех те, исках те! Стълби от дъжд
издигах до тебе да стигна,
а ти се изсипа така изведнъж -
дори не успях да премигна.

Но аз не искам даром да те имам.

Още малко ме прави поет.
Не, красотата не е да те имам.

Красотата е стремеж към теб.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??