Аз просто имах нужда да те има -
прости, че трябваше да те измисля.
И днес навън е страшна, люта зима,
и пак на снежен ангел дадох името ти...

Запомних ти ръцете топли, нежни,
които ме оставяха без сън
и с ласката им, лека и небрежна,
докосвам оня леден ангел вън...

Очите ти не мога да забравя -
замръзнали искрящи езера,
без тях не зная крачка да направя -
опитам ли се, падам на мига...

Усмивката и погледът, когато
ме виждаше да идвам все към теб,
са най-красивият момент от мойто лято,
но днес е късно... всичко в теб е лед.

Обръщам се, със поглед във небето,
и ти си тук - снегът те наваля!
А онзи дрипльо, крачещ през полето,
прости му, че до мен не те видя,

но в тоя час те имам само аз,
а всички други са блажено слепи
за тебе и за любовта, за нас
и пристан само са душите слети...

Но чувствам бавно сякаш че изстивам
и някак самота ме е обгърнала,
до тебе уж започнах да заспивам,
ала изглежда снежен ангел съм прегърнала...

Измислих те, признавам си, прости ми,
от своя сън извадих те напук
на самотата и, щом сетя се, боли ме,
но тая нощ ми трябваше... да бъдеш тук...