Dec 30, 2011, 7:07 PM

Снежен ангел

  Poetry » Love
715 0 0

Аз просто имах нужда да те има -
прости, че трябваше да те измисля.
И днес навън е страшна, люта зима,
и пак на снежен ангел дадох името ти...

Запомних ти ръцете топли, нежни,
които ме оставяха без сън
и с ласката им, лека и небрежна,
докосвам оня леден ангел вън...

Очите ти не мога да забравя -
замръзнали искрящи езера,
без тях не зная крачка да направя -
опитам ли се, падам на мига...

Усмивката и погледът, когато
ме виждаше да идвам все към теб,
са най-красивият момент от мойто лято,
но днес е късно... всичко в теб е лед.

Обръщам се, със поглед във небето,
и ти си тук - снегът те наваля!
А онзи дрипльо, крачещ през полето,
прости му, че до мен не те видя,

но в тоя час те имам само аз,
а всички други са блажено слепи
за тебе и за любовта, за нас
и пристан само са душите слети...

Но чувствам бавно сякаш че изстивам
и някак самота ме е обгърнала,
до тебе уж започнах да заспивам,
ала изглежда снежен ангел съм прегърнала...

Измислих те, признавам си, прости ми,
от своя сън извадих те напук
на самотата и, щом сетя се, боли ме,
но тая нощ ми трябваше... да бъдеш тук... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...