Снежният човек стопи се,
Коледата стана маскарад
и празничното чудо измори се
да бяга през комина всеки път...
Заглъхнала зарята след минута,
напомняше за себе си така -
барутен мирис в небесата
и мрачен облак след това...
Замръзна старата камина,
леден огън я скова...
Честита - новата година,
приличаше да старата сега...
А аз по старите бордюри -
седнал на снежеца мек,
гледам тъжните гравюри...
Стопи се снежният човек...
© Никола Борисов Всички права запазени