21.12.2011 г., 20:54

Снежен човек

962 0 7

Снежният човек стопи се,

Коледата стана маскарад

и празничното чудо измори се

да бяга през комина всеки път...

 

Заглъхнала зарята след минута,

напомняше за себе си така -
барутен мирис в небесата

и мрачен облак след това...

Замръзна старата камина,

леден огън я скова...

Честита - новата година,

приличаше да старата сега...

 

А аз по старите бордюри -
седнал на снежеца мек,

гледам тъжните гравюри...

Стопи се снежният човек...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...