Dec 21, 2011, 8:54 PM

Снежен човек

  Poetry » Love
964 0 7

Снежният човек стопи се,

Коледата стана маскарад

и празничното чудо измори се

да бяга през комина всеки път...

 

Заглъхнала зарята след минута,

напомняше за себе си така -
барутен мирис в небесата

и мрачен облак след това...

Замръзна старата камина,

леден огън я скова...

Честита - новата година,

приличаше да старата сега...

 

А аз по старите бордюри -
седнал на снежеца мек,

гледам тъжните гравюри...

Стопи се снежният човек...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...