Снежният човек стопи се,
Коледата стана маскарад
и празничното чудо измори се
да бяга през комина всеки път...
Заглъхнала зарята след минута,
напомняше за себе си така -
барутен мирис в небесата
и мрачен облак след това...
Замръзна старата камина,
леден огън я скова...
Честита - новата година,
приличаше да старата сега...
А аз по старите бордюри -
седнал на снежеца мек,
гледам тъжните гравюри...
Стопи се снежният човек...
© Никола Борисов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
