11.03.2010 г., 23:29

Снежинка

576 0 3

 

 

 

Думите

откъснати -

премръзнали

листа,

дето вятърът лудо

отнася,

звънкат сребърни в

премръзналата вечер.

В очите ти

снежинка блясва,

но стапя се

на мъничка сълза.

Една искрица- малко чудо,

дошла отнякъде

и пак отишла

надалече...

 

Б.Калинов.11.03.2010 г.

Пловдив

 

 

http://www.playcast.ru/view/1155590/37ed7c692acb515625150b7ad538bed488ecd0fapl

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...