Тя се роди в небесния световъртеж.
Бавно се спусна люляна към земята.
Съдбовен, изгарящ душата копнеж,
да докосне усмивките на децата.
Играеше танците със сестрите си
последни на сцената светло небе.
Светулки трептяха в очите им -
пулсиращо, невинно бяло сърце.
Но колко ли е трайна невинността
в човешкия кален свят на земята...
готов да погълне нежната красота,
да убие невинността на душата...
21 01 2016
© Надежда Борисова Всички права запазени