22.01.2020 г., 8:53 ч.

Снежинки 

  Поезия
459 1 3

СНЕЖИНКИ

 

Тя се роди в небесния световъртеж.
Бавно се спусна люляна към земята.
Съдбовен, изгарящ душата копнеж,
да докосне усмивките на децата.

 

Играеше танците със сестрите си
последни на сцената светло небе.
Светулки трептяха в очите им -
пулсиращо, невинно бяло сърце.

 

Но колко ли е трайна невинността
в човешкия кален свят на земята...
готов да погълне нежната красота,
да убие невинността на душата...

 

21 01 2016

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??