Jan 22, 2020, 8:53 AM

Снежинки 

  Poetry
335 1 3

СНЕЖИНКИ

 

Тя се роди в небесния световъртеж.
Бавно се спусна люляна към земята.
Съдбовен, изгарящ душата копнеж,
да докосне усмивките на децата.

 

Играеше танците със сестрите си
последни на сцената светло небе.
Светулки трептяха в очите им -
пулсиращо, невинно бяло сърце.

 

Но колко ли е трайна невинността
в човешкия кален свят на земята...
готов да погълне нежната красота,
да убие невинността на душата...

 

21 01 2016

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??