Снежинкова пролет
Наваляла e снежинкова пролет.
Нацъфтели в предколеден цвят,
клонки бели с врабчета флиртуват
и разсипват сипеи сняг.
А във мен е така непонятно,
че дочувам валсова музика.
Лебед бял към мен затанцува
и ме кани със него да плувам.
Аз не съм лебедицата бяла,
нито някога, даже насън, съм била.
Не съм млада, но не съм още стара,
пазя някъде чифт бели крила.
А защо не, надявам ги смело,
да се спусна по бяла пъртина.
Политам усмихната и неусетно
съм в свят - пасторална картина.
И замижала с поглед в небето,
ме затрупват снежинките падащи,
а пък аз пожелавам си нещо...
те нали са звездици летящи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
