Снежко на площада
Навъсен, на сянка се крие площада -
самотен и тъжен е днес,
че Снежко гради мразовита блокада
и трупа безспир от нощес.
"Отивай си, Снежко, виж как си прогонил
и хора, и дребнички твари!
Пречупваш от тежест по-крехките клони...
Препъваш и млади, и стари!"
"Не страдай, площаде, аз утре отлитам
на север, дворци да градя.
След мен ще дотичат децата с шейните
и глъч ще отекне в снега.
Очите ще греят, а коледни песни
ще чуваш под път и над път.
Във мойта прегръдка, знай, всеки е весел,
а бял и красив е градът."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
Хубаво е.
