Снежна човечност
Снегът е закачлив и малко смешен,
търкаля се в краката и ме гали,
снежинките по миглите ме решат,
а той протяга лапата си бяла
с невинна, детска, искрена усмивка -
безкрайна и щастлива, и сърдечна,
на хълмчето под бялата завивка
откривам светла, влюбена човечност,
искрящо бяла, нежна и голяма,
объркващо гальовна, и любяща,
погледна ли на хълма - виждам там е,
макар и да изглежда, че е спяща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Френкева Всички права запазени
