zelenaradost (Милена Френкева)
394 5061
9 дек. 2020 г., 21:26  

Снежна човечност 

  Поэзия
365 3 13

Снегът е закачлив и малко смешен,
търкаля се в краката и ме гали,
снежинките по миглите ме решат,
а той протяга лапата си бяла

с невинна, детска, искрена усмивка -
безкрайна и щастлива, и сърдечна,
на хълмчето под бялата завивка
откривам светла, влюбена човечност,

искрящо бяла, нежна и голяма,
объркващо гальовна, и любяща,
погледна ли на хълма - виждам там е,
макар и да изглежда, че е спяща.

© Милена Френкева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дишата ми жадува за любов и човечност, Кети!
  • Щастлива си, че виждаш човечност!
  • Благодаря, Наде, снега е бяла нежност над земята
  • Разкош!
  • Снегът е бял, добър приятел, Силве, и е верен, идва всяка зима, макар и понякога със закъснение
  • Спяща е. Със сигурност. Иначе повече щеше да ни отива да сме снежни човеци 😊.
    Поздравления за въздействащото стихотворение. Природа - човек, при теб са особено свързани, а тук сякаш са се разменили за малко.
  • Благодаря ви, че споделяте с мен красотата на снега и неговата чиста, детска усмивка Снегът е бяла нежност, бяла надежда, бяла радост, бяла невинност, бяла хубост, снегът ни е щедър, бял подарък от Твореца
  • Тук си Бяла радост 😊
    Поздравявам те.
  • Толкова хубаво казано, че...
  • Много миличко и трогателно. Вярно е, че снегът за нищо не ни е виновен
  • 💖💖💖
  • Снежно и изпълнено с надежда! Да, там е, макар и спяща...
    Много ми хареса!
  • Снежна нежност, поднесена на един дъх! 😃 Браво, Миленче!👏💕
Предложения
: ??:??