Снегът е закачлив и малко смешен,
търкаля се в краката и ме гали,
снежинките по миглите ме решат,
а той протяга лапата си бяла
с невинна, детска, искрена усмивка -
безкрайна и щастлива, и сърдечна,
на хълмчето под бялата завивка
откривам светла, влюбена човечност,
искрящо бяла, нежна и голяма,
объркващо гальовна, и любяща,
погледна ли на хълма - виждам там е,
макар и да изглежда, че е спяща.
© Милена Френкева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
