Снежна Гаруда*
Небето – изчегъртано от орлов нокът
и с купол изкълван – в пороен сняг.
Разперушинените облаци клокочат
и клюнове се мяркат – пак и пак!
Душата ми – немила белоснежна врана,
се скита по недрагата земя
и за пред хора нищо в нея не остана –
посърна, погрозня и онемя.
Не, сили нямам да я възкресявам вечно
и впита в мен, да я влека на гръб!
Душа ли си, душа, или си камък речен,
на шията ми виснал, остроръб?
Но странно нещо – колкото по-тежка става,
по-леко ми е и не ме боли.
И тялото ми някак се самоспасява,
издига се нагоре – и лети!
И ето ме – пикираща вихрушка – птица,
с железен клюн и мълнии – крила.
Запрегната в небесна колесница,
засявам с ужас грешната земя.
*Гаруда – митично крилато същество в индийската и монголската митология, будизма и фолклора на централноазиатски и южносибирски народи с човешки торс и крака и орлова глава; крилете и ноктите му също са орлови.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
