Разтворена в твоите думи
аз вече не търся значения.
Изгубена в зимната шума
заспивам изгарящо-ледена.
Студът е реално завръщане,
в леда се оглежда душата ми,
не мога да бъда пак същата
сред нашите жалки остатъци.
Заравям с ръцете на зимата
умрели целувки и спомени.
Зародиши вечност и минало -
това ми остави в затвора ми.
Снегът ще покрие очите ти,
сърцата утихват до спиране.
В безкрайния път на сълзите си
намерих живот и разбиране.
Прости ми, избягах при Севера -
там с Бялата Смърт ще царуваме.
Кралица над цяла империя -
могъща, студена...
и влюбена.
© Деси Всички права запазени