28.04.2016 г., 7:54

Снежна кралица

1.2K 0 8

Разтворена в твоите думи

аз вече не търся значения.

Изгубена в зимната шума

заспивам изгарящо-ледена.

Студът е реално завръщане,

в леда се оглежда душата ми,

не мога да бъда пак същата

сред нашите жалки остатъци.

Заравям с ръцете на зимата

умрели целувки и спомени.

Зародиши вечност и минало -

това ми остави в затвора ми.

Снегът ще покрие очите ти,

сърцата утихват до спиране.

В безкрайния път на сълзите си

намерих живот и разбиране.

 

Прости ми, избягах при Севера -

там с Бялата Смърт ще царуваме.

Кралица над цяла империя -

могъща, студена...

и влюбена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...