Apr 28, 2016, 7:54 AM

Снежна кралица

  Poetry » Love
1.2K 0 8

Разтворена в твоите думи

аз вече не търся значения.

Изгубена в зимната шума

заспивам изгарящо-ледена.

Студът е реално завръщане,

в леда се оглежда душата ми,

не мога да бъда пак същата

сред нашите жалки остатъци.

Заравям с ръцете на зимата

умрели целувки и спомени.

Зародиши вечност и минало -

това ми остави в затвора ми.

Снегът ще покрие очите ти,

сърцата утихват до спиране.

В безкрайния път на сълзите си

намерих живот и разбиране.

 

Прости ми, избягах при Севера -

там с Бялата Смърт ще царуваме.

Кралица над цяла империя -

могъща, студена...

и влюбена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...