Apr 28, 2016, 7:54 AM

Снежна кралица

  Poetry » Love
1.2K 0 8

Разтворена в твоите думи

аз вече не търся значения.

Изгубена в зимната шума

заспивам изгарящо-ледена.

Студът е реално завръщане,

в леда се оглежда душата ми,

не мога да бъда пак същата

сред нашите жалки остатъци.

Заравям с ръцете на зимата

умрели целувки и спомени.

Зародиши вечност и минало -

това ми остави в затвора ми.

Снегът ще покрие очите ти,

сърцата утихват до спиране.

В безкрайния път на сълзите си

намерих живот и разбиране.

 

Прости ми, избягах при Севера -

там с Бялата Смърт ще царуваме.

Кралица над цяла империя -

могъща, студена...

и влюбена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...