Ще бъда тази зима в бяло
и не защото ще съм твоя.
Ще бъда Снежната Кралица,
ще се науча и аз да не обичам.
Ще замина някъде далече
в необитаемата ледена земя.
И не ще се върна вече
при таз, веч зелената поля.
Ще правя снежни бури от емоции,
вятърът е моята сестра.
С децата ми- ледните висулки,
ще пронизвам влюбени сърца.
Ще гледам през вълшебно огледало,
как сълзи навред се стичат.
Как ще плачат нямо и във вечна обич
на самотата ще се вричат.
© Виктория Георгиева Всички права запазени