Dec 5, 2012, 2:22 PM

Снежно момиче

  Poetry » Love
1K 0 0

Ще бъда тази зима в бяло
и не защото ще съм твоя.

Ще бъда Снежната Кралица,

ще се науча и аз да не обичам.

 

Ще замина някъде далече
в необитаемата ледена земя.

И не ще се върна вече
при таз, веч зелената поля.

 

Ще правя снежни бури от емоции,
вятърът е моята сестра.
С децата ми- ледните висулки,
ще пронизвам влюбени сърца.

 

Ще гледам през вълшебно огледало,
как сълзи навред се стичат.
Как ще плачат нямо и във вечна обич

на самотата ще се вричат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...