Ще бъда тази зима в бяло
и не защото ще съм твоя.

Ще бъда Снежната Кралица,

ще се науча и аз да не обичам.

Ще замина някъде далече
в необитаемата ледена земя.

И не ще се върна вече
при таз, веч зелената поля.

Ще правя снежни бури от емоции,
вятърът е моята сестра.
С децата ми- ледните висулки,
ще пронизвам влюбени сърца.

Ще гледам през вълшебно огледало,
как сълзи навред се стичат.
Как ще плачат нямо и във вечна обич

на самотата ще се вричат.