Снежнописни куплети
СНЕЖНОПИСНИ КУПЛЕТИ
Завръщам се в самото си начало
и без понятие какво е краят.
Не помня беше ли безкрайно бяло.
Забравих и едва ли ще узная.
Но светло беше. Тихо, като в църква.
За глътка въздух трябваше да моля.
След първата въздишка взе да мръква.
Получих име, глас, свободна воля.
Не биваше дори насън да плача.
Разбирах, че съм само стих в молитва,
глухарчето – останало сираче,
душица стиснало, преди да литне.
И ето че отвчера сняг затрупва –
калта, умората и суетата.
По пръстите ми мръзнат всички букви,
с които можех да опиша лято.
П.П. Вчера като го писах, тук все още не беше валял сняг, но явно съм го предизвикала. Честит първи сняг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
