3.12.2013 г., 21:08

Снежностишие

584 0 1

Снежностишие

С шепичка сняг поръсвам
моят есенен стих
и той става безумно тих
като зимно врабче.
Става снежностишие.
С обичане ще се сгуши
нежно в сърцето ти
и чудесата ще се случат.
Защото декември е...
месеца на чудесата,

месец за двама.

© Ванко Николов (Starkmaster°  ®vn)′ 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятел ИЗКЛЮЧИТЕЛНО много ми хареса това произведение!!!!!Както винаги пишеш забележително интересно и различно!!!!!!!Както винаги е ВЪЛНУВАЩО и НЕЖНО!!!!!!!!!!!!!!!БРАВО!!!!!БРАВО НА ТЕБ!!!!!!
    Моите ПОЗДРАВЛЕНИЯ и УВАЖЕНИЯ!!!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...