Снимка
Вземам отдавнашна снимка на мама,
(правил я някога стар фотограф).
Гледам я с обич безкрайно голяма,
сякаш е някакъв скъп автограф.
Тя през годините идва при мене,
дълго лежала във старите ракли...
Гледат от нея очи устремени,
с тъмни зеници - запалени факли.
Нежното чело - с немирна къдрица,
стройна топола - моминският стан.
Ясно личи, че била хубавица -
с пъстър, наситно надиплен сукман...
Майчице моя, любима старице,
слаба, безпомощна, грохнала, бледа...
Ти ли си ведрото мило момиче,
дето от старата снимка ме гледа?!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
