Снимка
Вземам отдавнашна снимка на мама,
(правил я някога стар фотограф).
Гледам я с обич безкрайно голяма,
сякаш е някакъв скъп автограф.
Тя през годините идва при мене,
дълго лежала във старите ракли...
Гледат от нея очи устремени,
с тъмни зеници - запалени факли.
Нежното чело - с немирна къдрица,
стройна топола - моминският стан.
Ясно личи, че била хубавица -
с пъстър, наситно надиплен сукман...
Майчице моя, любима старице,
слаба, безпомощна, грохнала, бледа...
Ти ли си ведрото мило момиче,
дето от старата снимка ме гледа?!!
© Славка Любенова All rights reserved.
