Снимка

8 июл. 2011 г., 15:00

Поэзия

496 0 2

Вземам отдавнашна снимка на мама,

(правил я някога стар фотограф).

Гледам я с обич безкрайно голяма,

сякаш е някакъв скъп автограф.

Тя през годините идва при мене,

дълго лежала във старите ракли...

Гледат от нея очи устремени,

с тъмни зеници - запалени факли.

Нежното чело - с немирна къдрица,

стройна топола - моминският стан.

Ясно личи, че била хубавица -

с пъстър, наситно надиплен сукман...

Майчице моя, любима старице,

слаба, безпомощна, грохнала, бледа...

Ти ли си ведрото мило момиче,

дето от старата снимка ме гледа?!!