Снимка
Снимка. Гледаш я. Пред теб е тя сега.
Спомни си за мен, за някога!
Пожълтяла снимка. Колко пъти албума отвори?
Спомена за мен, за миналото затвори.
Избяга, Прекъсна една наша мечта!
Не повярва на мен, на Любовта!
Не послуша сърцето си а хората
и сигурно сега си сама, да сама.
Нивата ни, не били еднакви ми каза,
тъй каза ти или майка ти, не го доказа.
Мина времето, много години.
А снимката ми от албума гледаш всеки ден.
на човека който бе за теб необикновен.
Е на хартия ме имаш сега,
и спомена за мен, за Любовта.
Сигурно какво е важно ти осъзна,
остани си така с спомена за някога.
© Валентин Миленов Всички права запазени